Д-р Дженсел Ибрям: Да бъдеш военен лекар за мен означава съчетание между знание, дисциплина, отговорност и смисъл
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Старши лейтенант доктор Джансел Кенан Ибрям е от първия випуск военни лекари, обучавани по взаимната стратегия на Военномедицинска академия, Медицински университет – Варна и Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “.
Завършва образованието си през есента на 2023 година, след което стартира службата си като шеф на медицински пункт в 3-то бригадно командване-Благоевград. Още при започване на професионалния си път минава сертификация с формированието за присъединяване в задача като част от оперативния запас, а през 2024 година взе участие в мироопазваща задача в Косово.
В началото на 2025 година се явява на конкурс за помощник в Клиниката по обща и онкологична гинекология към Военномедицинска академия, който сполучливо устоя. От май 2025 година е част от екипа на клиниката, където продължава професионалното си развиване.
Д-р Ибрям, по какъв начин избрахте специалността на боен доктор? Какво Ви стимулира да поемете по този път, който, сигурно не е лек, изключително за жена?
Още от ранна възраст знаех, че искам да стана лекар. Биологията винаги ме е привличала, а възможността да помагам на хората ми даваше усещане за смисъл и задоволство. В гимназията имах момент на колебание, но отговорът дойде, когато беше обявен първият прием за специалността „ военен лекар “ – с възможност за съвместно обучение в Медицински университет – Варна и ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “.
На пръв поглед медицината и военната служба изглеждат като различни сфери, но всъщност се допълват естествено – и двете изискват дисциплина, отговорност и способност за вземане на решения под напрежение. Именно това съчетание ме мотивира да поема по този път.
За мен професиите не се делят на „ мъжки “ и „ женски “ – те са въпрос на призвание. Да, това е трудна професия, но трудността не е функция на пола. Никога не съм я възприемала като по-неподходяща за жена.
Да бъдеш военен лекар за мен означава съчетание между знание, дисциплинираност, отговорност и смисъл. Военните лекари често са на първа линия, както при природни бедствия: пожари, наводнения или земетресения, по този начин и при участие в учения и задачи. Това е специалност, която изисква готовност да реагираш, добра преценка и способност да работиш под напрежение, защото от решенията ти зависи човешки живот.
В крайна сметка, когато човек работи с отдаденост и ясна мотивация, това личи – и именно тогава полът губи значение.
В кой миг решихте да обърнете взор към акушерството и гинекологията? Може би също нехарактерен избор за боен доктор, макар че в армията към този момент има и доста дами?
Към края на шести курс, по време на държавния ми стаж, последователно се ориентирах към акушерството и гинекологията. Именно тогава имах опция да се докосна по-задълбочено до практиката и да усетя динамичността на тази компетентност в действителна работна среда – нещо, което няма по какъв начин да се преживее единствено посредством доктрина.
Особен интерес у мен провокира гинекологията. Когато се срещнах по-детайлно с опциите на роботизираната хирургия, останах мощно впечатлена от изключителната точност, с която се правят оперативните интервенции, както и от по-щадящия темперамент на лекуването и по-бързото възобновяване на пациентките. Това беше миг, в който видях какъв брой модерно и разрастващо се е това направление.
Акушерството и гинекологията е компетентност, която изисква по едно и също време експедитивност в решенията, висока степен на отговорност и отлична клинична преценка. В същото време тя допуска и доста добра връзка, емпатия и извънредно внимателен метод. Работата с пациентките не се изчерпва единствено с здравната експертиза – тя изисква умеене да създадеш доверие, да предразположиш индивида против себе си и да подхождаш с схващане, почитание и внимание към всяка самостоятелна обстановка.
Не бих определила този избор като нехарактерен за боен доктор. Военномедицинска академия има потребност от готови експерти в разнообразни области, тъй като всяка здравна компетентност има своята значима роля в цялостната система на опазване на здравето. В този смисъл акушерството и гинекологията е изцяло разумна и нужна част от тази конструкция.
Кои бяха първите Ви учители – по време на следването и на специализацията, от които сте научили най-много – в професионален и в етичен аспект?
По време на образованието си имах опция да се изучавам от изключителни експерти във Военномедицинска академия – София. Всички мои летни стажове минаха там, в разнообразни клиники, което ми даде опция да се докосна до разнородни клинични случаи и разнообразни подходи в практиката. Винаги сме били одобрявани с внимание, отношение и откровено предпочитание да ни бъде предаден опит – нещо, което оставя дълготраен отпечатък и има значение за цялостното създаване на един млад доктор.
Първите ми по-сериозни стъпки в гинекологията започнаха в Клиниката по обща и онкологична гинекология, откакто завоювах конкурс за помощник. Там не преставам да се образовам и да надграждам знанията си и до през днешния ден. Още през цялото време бях призната извънредно добре от екипа – с подготвеност за подпомагане, шерване на опит и поддръжка. Именно в тази среда осъзнах какъв брой основна е ролята на екипната работа, както и че към всеки пациент би трябвало да се подхожда самостоятелно, като с времето всеки доктор построява своя личен жанр на работа.
Човекът, от който не преставам да се изучавам най-вече и който има най-силно въздействие върху професионалния ми път, е доцент Янчо Делчев – шеф на Клиниката по обща и онкологична гинекология. Освен в региона на диагностиката и актуалното лекуване на гинекологичните болести, той ме учи и на нещо доста по-важно – отношението към пациента. Че към всеки човек би трябвало да се подхожда с емпатия, внимание и човещина, тъй като на първо място би трябвало да бъдеш добър човек, с цел да бъдеш добър доктор. Имам опция да участвам на прегледите, които прави, и да следя метода, по който поддържа връзка с пациентките – постоянно с почитание, самообладание, схващане и съпричастност. Във всеки случай се стреми да предложи най-подходящия вид за лекуване, като разисква опциите и изяснява всичко по наличен и явен метод.
Още в първите дни в клиниката влязох в операционната зала, където всяка стъпка ми беше обяснявана с самообладание и внимание към детайла. Постепенно започнах да се включвам в оперативния екип – първо с по-малки операции, а през днешния ден асистирам при разнообразни интервенции, в това число и в роботизираната хирургия.
Смятам, че лекарят се построява непрестанно и постоянно има от кого да се учи – както в професионален, по този начин и в човешки аспект.
Кои са най-големите предизвикателства, най-трудните бариери пред една жена, която е призвана да лекува жени, също военнослужещи?
В ежедневната ни практика всъщност не лекуваме само военнослужещи – към 85% от пациентките са цивилни. Това прави работата ни изключително разнообразна и ни среща с широк спектър от гинекологични състояния, което изисква гъвкавост, опит и способност за бърза адаптация във всеки отделен случай.
Когато става въпрос за жени в армията, е необходимо да се отчита и спецификата на военната служба – физическите натоварвания, присъединяване в учения и задачи, както и изискванията, в които изпълняват задълженията си. Това налага по-прецизна оценка на здравословното състояние и внимателно съобразяване с реалната среда, в която работят, така че лечението да бъде не просто правилно, а действително приложимо и дейно.
Именно в този контекст доверието между лекаря и пациента се оказва ключово. То не се изгражда веднага – изисква време, поредност и истинско отношение. Когато пациентът се чувства разбран и сигурен, той е много по-склонен да споделя, да съдейства и да следва препоръките, което е решаващо както за успешното лечение, по този начин и за ефективната профилактика. Без доверие медицината остава формална, а с него се превръща в реална грижа – такава, която дава сигурност на пациента и смисъл на работата ни като лекари.
Имате ли впечатление по-отговорни ли са жените в армията към собственото си здраве?
Жените военнослужещи подлежат на ежегодни профилактични гинекологични прегледи, което е изключително важно, тъй като дава възможност за ранно откриване на различни заболявания, в това число и предракови изменения. Тази системност в наблюдението сама по себе си създава навик за проследяване на здравословното състояние и е сериозна предпоставка за по-добра здравна култура.
В същото време, както при всички пациенти, ключова роля играят информираността и личната мотивация. Когато една жена е добре запозната с рисковете, значението на профилактиката и последствията от отлагането, тя много по-осъзнато и отговорно се отнася към собственото си здраве. В този смисъл бих казала, че жените в армията имат добра основа, върху която да изграждат това отношение.
Разбира се, динамиката на военната служба понякога поставя здравето на заден план – натоварванията, ученията и ангажиментите могат да доведат до отлагане на прегледи или неглижиране на симптоми. Именно затова е важно не само да има изискване за профилактика, само че и да се изгражда устойчива лична отговорност към здравето.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в общуването с пациентите?
Най-голямото удовлетворение идва сега, в който виждаш, че си успял да помогнеш – когато лечението дава резултат и пациентът се възстановява. Това е чувство, което трудно може да се сравни с нещо друго, защото зад него стои реална промяна в нечий живот.
За мен е изключително важно пациентът да се чувства разбран, чут и подсилен. В много случаи хората идват не само с физически проблем, само че и с терзание, несигурност или страх. Точно затова начинът, по който общуваш с тях, има също толкова значение, колкото и самото лечение.
Медицината не е само диагноза и терапия – тя е и доверие, и отношение, и способност да застанеш до пациента в труден за него момент. Когато успееш да изградиш тази връзка и да спечелиш доверието му, лечението става много по-пълноценно, а резултатите – по-добри. Именно това ми носи най-голямо удовлетворение в работата.
Как си почивате най-добре след дълги и тежки наряди?
Старая се съзнателно да намирам време за дейности извън медицината, защото това е начинът да се откъсна от натовареното ежедневие и да възстановя баланса между професионалния и личния живот. След интензивни дежурства имам нужда най-вече от спокойствие и време, в което да „ изключа “ от ритъма на работата.
Най-често си почивам, като прекарвам време с близките си хора – това е нещо, което ме връща към нормалността и ми дава усещане за стабилност. Разходките сред природата също са важна част от начина, по който се възстановявам – те ми помагат да се презаредя, да подредя мислите си и да се върна към работата с нова енергия.
Тези малки моменти на дистанция от професията всъщност са много ценни, защото ми дават възможност да запазя вътрешния си баланс и да бъда по-пълноценна както в персонален, по този начин и в професионален план.
Как виждате професионалното си развиване като част от екипа на клиниката във ВМА?
За мен е значимо да продължа да се развъртвам и модернизирам в клиничната процедура, да натрупвам опит и поредно да надграждам знанията и уменията си. Наред с това се стремя да се развъртвам и в научната активност, тъй като имам вяра, че тя е естествено продължение на клиничната работа и способства за по-доброто схващане и използване на актуалните медицински подходи.
Работата като част от екипа на Клиниката по обща и онкологична гинекология, както и принадлежността към Военномедицинска академия, основават среда, която дава действителни благоприятни условия за образование, продан на опит и професионално израстване. Това е място, в което човек може да се развива целеустремено и с ясна вероятност.
Вярвам, че развиването на един доктор е развой, който изисква неизменност, дисциплинираност и блян към познания. Когато това се съчетае с работа в мощен и стимулиран екип, се основават условия освен за персонален прогрес, само че и за постигането на по-високо качество в грижата за пациентите.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Старши лейтенант доктор Джансел Кенан Ибрям е от първия випуск военни лекари, обучавани по взаимната стратегия на Военномедицинска академия, Медицински университет – Варна и Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “.
Завършва образованието си през есента на 2023 година, след което стартира службата си като шеф на медицински пункт в 3-то бригадно командване-Благоевград. Още при започване на професионалния си път минава сертификация с формированието за присъединяване в задача като част от оперативния запас, а през 2024 година взе участие в мироопазваща задача в Косово.
В началото на 2025 година се явява на конкурс за помощник в Клиниката по обща и онкологична гинекология към Военномедицинска академия, който сполучливо устоя. От май 2025 година е част от екипа на клиниката, където продължава професионалното си развиване.
Д-р Ибрям, по какъв начин избрахте специалността на боен доктор? Какво Ви стимулира да поемете по този път, който, сигурно не е лек, изключително за жена?
Още от ранна възраст знаех, че искам да стана лекар. Биологията винаги ме е привличала, а възможността да помагам на хората ми даваше усещане за смисъл и задоволство. В гимназията имах момент на колебание, но отговорът дойде, когато беше обявен първият прием за специалността „ военен лекар “ – с възможност за съвместно обучение в Медицински университет – Варна и ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “.
На пръв поглед медицината и военната служба изглеждат като различни сфери, но всъщност се допълват естествено – и двете изискват дисциплина, отговорност и способност за вземане на решения под напрежение. Именно това съчетание ме мотивира да поема по този път.
За мен професиите не се делят на „ мъжки “ и „ женски “ – те са въпрос на призвание. Да, това е трудна професия, но трудността не е функция на пола. Никога не съм я възприемала като по-неподходяща за жена.
Да бъдеш военен лекар за мен означава съчетание между знание, дисциплинираност, отговорност и смисъл. Военните лекари често са на първа линия, както при природни бедствия: пожари, наводнения или земетресения, по този начин и при участие в учения и задачи. Това е специалност, която изисква готовност да реагираш, добра преценка и способност да работиш под напрежение, защото от решенията ти зависи човешки живот.
В крайна сметка, когато човек работи с отдаденост и ясна мотивация, това личи – и именно тогава полът губи значение.
В кой миг решихте да обърнете взор към акушерството и гинекологията? Може би също нехарактерен избор за боен доктор, макар че в армията към този момент има и доста дами?
Към края на шести курс, по време на държавния ми стаж, последователно се ориентирах към акушерството и гинекологията. Именно тогава имах опция да се докосна по-задълбочено до практиката и да усетя динамичността на тази компетентност в действителна работна среда – нещо, което няма по какъв начин да се преживее единствено посредством доктрина.
Особен интерес у мен провокира гинекологията. Когато се срещнах по-детайлно с опциите на роботизираната хирургия, останах мощно впечатлена от изключителната точност, с която се правят оперативните интервенции, както и от по-щадящия темперамент на лекуването и по-бързото възобновяване на пациентките. Това беше миг, в който видях какъв брой модерно и разрастващо се е това направление.
Акушерството и гинекологията е компетентност, която изисква по едно и също време експедитивност в решенията, висока степен на отговорност и отлична клинична преценка. В същото време тя допуска и доста добра връзка, емпатия и извънредно внимателен метод. Работата с пациентките не се изчерпва единствено с здравната експертиза – тя изисква умеене да създадеш доверие, да предразположиш индивида против себе си и да подхождаш с схващане, почитание и внимание към всяка самостоятелна обстановка.
Не бих определила този избор като нехарактерен за боен доктор. Военномедицинска академия има потребност от готови експерти в разнообразни области, тъй като всяка здравна компетентност има своята значима роля в цялостната система на опазване на здравето. В този смисъл акушерството и гинекологията е изцяло разумна и нужна част от тази конструкция.
Кои бяха първите Ви учители – по време на следването и на специализацията, от които сте научили най-много – в професионален и в етичен аспект?
По време на образованието си имах опция да се изучавам от изключителни експерти във Военномедицинска академия – София. Всички мои летни стажове минаха там, в разнообразни клиники, което ми даде опция да се докосна до разнородни клинични случаи и разнообразни подходи в практиката. Винаги сме били одобрявани с внимание, отношение и откровено предпочитание да ни бъде предаден опит – нещо, което оставя дълготраен отпечатък и има значение за цялостното създаване на един млад доктор.
Първите ми по-сериозни стъпки в гинекологията започнаха в Клиниката по обща и онкологична гинекология, откакто завоювах конкурс за помощник. Там не преставам да се образовам и да надграждам знанията си и до през днешния ден. Още през цялото време бях призната извънредно добре от екипа – с подготвеност за подпомагане, шерване на опит и поддръжка. Именно в тази среда осъзнах какъв брой основна е ролята на екипната работа, както и че към всеки пациент би трябвало да се подхожда самостоятелно, като с времето всеки доктор построява своя личен жанр на работа.
Човекът, от който не преставам да се изучавам най-вече и който има най-силно въздействие върху професионалния ми път, е доцент Янчо Делчев – шеф на Клиниката по обща и онкологична гинекология. Освен в региона на диагностиката и актуалното лекуване на гинекологичните болести, той ме учи и на нещо доста по-важно – отношението към пациента. Че към всеки човек би трябвало да се подхожда с емпатия, внимание и човещина, тъй като на първо място би трябвало да бъдеш добър човек, с цел да бъдеш добър доктор. Имам опция да участвам на прегледите, които прави, и да следя метода, по който поддържа връзка с пациентките – постоянно с почитание, самообладание, схващане и съпричастност. Във всеки случай се стреми да предложи най-подходящия вид за лекуване, като разисква опциите и изяснява всичко по наличен и явен метод.
Още в първите дни в клиниката влязох в операционната зала, където всяка стъпка ми беше обяснявана с самообладание и внимание към детайла. Постепенно започнах да се включвам в оперативния екип – първо с по-малки операции, а през днешния ден асистирам при разнообразни интервенции, в това число и в роботизираната хирургия.
Смятам, че лекарят се построява непрестанно и постоянно има от кого да се учи – както в професионален, по този начин и в човешки аспект.
Кои са най-големите предизвикателства, най-трудните бариери пред една жена, която е призвана да лекува жени, също военнослужещи?
В ежедневната ни практика всъщност не лекуваме само военнослужещи – към 85% от пациентките са цивилни. Това прави работата ни изключително разнообразна и ни среща с широк спектър от гинекологични състояния, което изисква гъвкавост, опит и способност за бърза адаптация във всеки отделен случай.
Когато става въпрос за жени в армията, е необходимо да се отчита и спецификата на военната служба – физическите натоварвания, присъединяване в учения и задачи, както и изискванията, в които изпълняват задълженията си. Това налага по-прецизна оценка на здравословното състояние и внимателно съобразяване с реалната среда, в която работят, така че лечението да бъде не просто правилно, а действително приложимо и дейно.
Именно в този контекст доверието между лекаря и пациента се оказва ключово. То не се изгражда веднага – изисква време, поредност и истинско отношение. Когато пациентът се чувства разбран и сигурен, той е много по-склонен да споделя, да съдейства и да следва препоръките, което е решаващо както за успешното лечение, по този начин и за ефективната профилактика. Без доверие медицината остава формална, а с него се превръща в реална грижа – такава, която дава сигурност на пациента и смисъл на работата ни като лекари.
Имате ли впечатление по-отговорни ли са жените в армията към собственото си здраве?
Жените военнослужещи подлежат на ежегодни профилактични гинекологични прегледи, което е изключително важно, тъй като дава възможност за ранно откриване на различни заболявания, в това число и предракови изменения. Тази системност в наблюдението сама по себе си създава навик за проследяване на здравословното състояние и е сериозна предпоставка за по-добра здравна култура.
В същото време, както при всички пациенти, ключова роля играят информираността и личната мотивация. Когато една жена е добре запозната с рисковете, значението на профилактиката и последствията от отлагането, тя много по-осъзнато и отговорно се отнася към собственото си здраве. В този смисъл бих казала, че жените в армията имат добра основа, върху която да изграждат това отношение.
Разбира се, динамиката на военната служба понякога поставя здравето на заден план – натоварванията, ученията и ангажиментите могат да доведат до отлагане на прегледи или неглижиране на симптоми. Именно затова е важно не само да има изискване за профилактика, само че и да се изгражда устойчива лична отговорност към здравето.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в общуването с пациентите?
Най-голямото удовлетворение идва сега, в който виждаш, че си успял да помогнеш – когато лечението дава резултат и пациентът се възстановява. Това е чувство, което трудно може да се сравни с нещо друго, защото зад него стои реална промяна в нечий живот.
За мен е изключително важно пациентът да се чувства разбран, чут и подсилен. В много случаи хората идват не само с физически проблем, само че и с терзание, несигурност или страх. Точно затова начинът, по който общуваш с тях, има също толкова значение, колкото и самото лечение.
Медицината не е само диагноза и терапия – тя е и доверие, и отношение, и способност да застанеш до пациента в труден за него момент. Когато успееш да изградиш тази връзка и да спечелиш доверието му, лечението става много по-пълноценно, а резултатите – по-добри. Именно това ми носи най-голямо удовлетворение в работата.
Как си почивате най-добре след дълги и тежки наряди?
Старая се съзнателно да намирам време за дейности извън медицината, защото това е начинът да се откъсна от натовареното ежедневие и да възстановя баланса между професионалния и личния живот. След интензивни дежурства имам нужда най-вече от спокойствие и време, в което да „ изключа “ от ритъма на работата.
Най-често си почивам, като прекарвам време с близките си хора – това е нещо, което ме връща към нормалността и ми дава усещане за стабилност. Разходките сред природата също са важна част от начина, по който се възстановявам – те ми помагат да се презаредя, да подредя мислите си и да се върна към работата с нова енергия.
Тези малки моменти на дистанция от професията всъщност са много ценни, защото ми дават възможност да запазя вътрешния си баланс и да бъда по-пълноценна както в персонален, по този начин и в професионален план.
Как виждате професионалното си развиване като част от екипа на клиниката във ВМА?
За мен е значимо да продължа да се развъртвам и модернизирам в клиничната процедура, да натрупвам опит и поредно да надграждам знанията и уменията си. Наред с това се стремя да се развъртвам и в научната активност, тъй като имам вяра, че тя е естествено продължение на клиничната работа и способства за по-доброто схващане и използване на актуалните медицински подходи.
Работата като част от екипа на Клиниката по обща и онкологична гинекология, както и принадлежността към Военномедицинска академия, основават среда, която дава действителни благоприятни условия за образование, продан на опит и професионално израстване. Това е място, в което човек може да се развива целеустремено и с ясна вероятност.
Вярвам, че развиването на един доктор е развой, който изисква неизменност, дисциплинираност и блян към познания. Когато това се съчетае с работа в мощен и стимулиран екип, се основават условия освен за персонален прогрес, само че и за постигането на по-високо качество в грижата за пациентите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ